На пръв поглед младежът, влязъл в офиса му не му вдъхна увереност, че сделка може да има. От дълго време не бе виждал толкова спокойно на вид лице, такива сияйни, искрени очи. Цялото излъчване предизвикваше някакво особено спокойствие. Очевидно не бе от сорта на обичайните му клиенти. Въздъхна отегчено, но все пак му предложи да седне.

- С какво мога да Ви бъда полезен? - усмихна се мазно.

- Не знам дали съм попаднал на точното място, но в рекламата пише, че продавате “чиста съвест”.

- Да, да. Аз съм този, когото търсите – „ Може пък да стане сделка“ мина му през ума - А вие дали наистина желаете “чиста съвест”? Гледам Ви, много сте млад.

- Ако това има значение, да, млад съм. Но все пак пише, че продавате “чиста съвест”, а не младост.

- Да, така е – съгласи се търговецът - Прав сте! Напълно сте прав! Ами щом е така, сигурно Ви интересува цената. Тя не е никак малка, но все пак струва си. Повярвайте, струва си! Моите клиенти са изключително доволни. Нямам право да ги назовавам по имена, но имайте предвид, че са много, много важни хора. Моята стока няма нужда от реклама, но това, което предлагам наистина върши работа и няма да го намерите никъде.

- А измежду Вашите клиенти има ли важни политически фигури? - невинно попита клиентът.

- Има. Разбира се, че има. Най-важните. И то от всички партии - възторжено избълва на един дъх търговецът.

- А има ли бизнесмени?

- Има! Нали Ви казах вече! Най- големите. Изобщо каймака на обществото. Какво повече да Ви кажа? - вече предчувстваше как паричките потичат към банковата му сметка.

- А има ли убийци? И те ли вече спят спокойно?

- Има, има. Господине, който е минал оттук е като новороден. Повярвайте ми! Всички спят спокойно - Аз за това съм тук!

Младежът кимна разбиращо, извади ръката си изпод якето и съвсем спокойно я насочи напред. На търговецът му трябваше само миг, за да осъзнае какво следва. Очите му се разшириха до краен предел и едва не изхвърчаха от орбитите.

Куршумите го повалиха преди да изрече и дума. Тялото му се пречупи под напора на куршумите, като стар изсъхнал клон, връхлетян от внезапен ураган. Младежът остави пистолета на бюрото, наведе се към безжизненото, още топло тяло и прошепна в ухото му:

- Да знаеш, много грехове имам. Отсега нататък, надявам се и аз заслужих “чиста съвест”. Направих каквото трябва. Ти нали затова си тук?

Александър Белтов

04.04.2008

Tози материал е под лиценза за авторско право Creative commons 2.5 Bulgaria